3.02.2012 г.

Глава в облаците

Когато бях малка исках да стана пилот. Математиката никак не ми е на сърце, за това нямаше как да се получи. Както и по ред други причини. По-късно вече исках да стана стюардеса. Винаги е имало нещо много магнетично в тази идея - хубави момичета, усмихнати, спретнати в униформите си... 
Малко ми е странно как съм си мечтала за това, при положение, че не се бях качвала на самолет...



Сега, години по-късно, любовта ми към самолетите остана. Не можах да си осъществя нито една от двете мечти. Не знам дали да съжалявам или не.


Може би просто харесвам чувството, че летя. Или това, че отивам на ново и непознато място, където ще избягам за малко...от всичко :)


Светът погледнат отвисоко е много по-красив. Облаците са пухкав захарен памук, езерата са кристално огледало, а градовете- колкото човешка длан.


Планините приличат на копринена драперия, върховете им не са толкова недостижими.


Забързаният живот долу вече ми е толкова далечен. Гледам колите, които са колкото върха на карфица и всеки път осъзнавам колко сме нищожни в действителност. 

















Няма коментари: