България в картинки - Хотница

Пътуваме в други държави, възхищаваме се на природата и забележителностите, а не познаваме собствената си страна. Имаме си хубава природа, чудесни местенца за разходка и туризъм, а остават някак встрани. Може да се каже, че преди много се ядосвах на този факт, но сега като се замисля, има нещо положително в това. Непознатите кътчета все още не са превърнати в кебапчийница, няма шум, неприятен говор, дразнеща музика, фасове и бутилки. Само природата и ти. БЕЗЦЕННО.

Реших от време на време да пиша за местата в България, които съм посетила до сега. Лошото е, че много малко знаем за тях, никъде почти няма табели, а ако потърсиш нещо в google - един е съчинил нещо, а другите са го преписали. Дали има истинност в информацията - можем само да гадаем. 
За това реших да започна нов раздел - "България в картинки" - повече снимки и няколко изречения с мои лични впечатления. 

Реших първото кътче, за което да пиша да е именно такова-малко известно, а много, много хубаво. Намира се на 10-15 км северно от Велико Търново, до с.Хотница. Не сме разглеждали самото селце, макар че го определят на места като археологически феномен заради откритите близо 70 селища от различни епохи. Към момента това не го знаехме и минахме транзитно през него. Както винаги, табели нямаше, влязохме в селото, а не е било нужно, защото отбивката представлява почти обратен завой преди Хотница. С питане навсякъде се стига, така че след кратко лутане, се озовахме най-накрая пред Хотнишкия водопад / наричан още "Кая Бунар"/.

До Чикаго и назад

Странно нещо се оказва това да вървиш срещу времето - вместо да препуска, напротив, да се връща бавничко назад. За теб денят вече да привършва, а в действителност да е обяд. Оцелели след дългия презокеански полет, шест полузаспали физиономии с шест огромни куфара се озоваха в облачния  Чикаго, върнати цели 10 часа назад във времето. 

Първите ми впечатления са от таксиметров шофьор, двойник на Джеки Чан, който няма никаква идея накъде да ни откара, както и опитът да отворим входната врата с химикалка, без да ни приберат в ареста :) Успяхме благодарение на това, че подозрително гледащите съседи се оказаха българи.
Според стройният ни график, изчислен до минутка за двете седмици в Америка, времето за разглеждане на Чикаго беше в рамките на 12 часа. Един пълен ден, в който видяхме с очите си какво означава времето да се променя на всеки 30 минути, сменяйки пейзажа като слайдшоу. Не ви се вярва? Ще видите по снимките :)

Сутринта беше мрачна, с драматично схлупено небе, което всеки момент щеше да се изсипе върху нас. Обиколката ни започна от Grant Park, разкрасяваща и освежаваща глътка зеленина около бизнес сградите,  гледащи към езерото Мичиган и по-специално-озовахме се първо пред Buckingham fountain. Ако ви е познат отнякъде - с него започва сериалът "Женени с деца".

Cape Cod

Интересно как само на 2 часа път с кола от Бостън вече си в друго измерение.Озоваваш се в малки, спретнати и тихи градчета с ниски, красиви къщи за милиони, разполагащи с безупречно зелени морави пред вратата си и частни езерца в задния двор.
Освен зеленината и горите между именията, целият полуостров има и големи, незастроени плажни ивици, където единственият шум не идва от близкото капанче, а от крясъците на тюлените.

Cape Cod е заселен от фамилиите на първите преселници от Европа, които успешно са съхранили традициите, спокойствието и най-вече природата.