Пътуваме в други държави, възхищаваме се на природата и забележителностите, а не познаваме собствената си страна. Имаме си хубава природа, чудесни местенца за разходка и туризъм, а остават някак встрани. Може да се каже, че преди много се ядосвах на този факт, но сега като се замисля, има нещо положително в това. Непознатите кътчета все още не са превърнати в кебапчийница, няма шум, неприятен говор, дразнеща музика, фасове и бутилки. Само природата и ти. БЕЗЦЕННО.
Реших от време на време да пиша за местата в България, които съм посетила до сега. Лошото е, че много малко знаем за тях, никъде почти няма табели, а ако потърсиш нещо в google - един е съчинил нещо, а другите са го преписали. Дали има истинност в информацията - можем само да гадаем.
За това реших да започна нов раздел - "България в картинки" - повече снимки и няколко изречения с мои лични впечатления.
За това реших да започна нов раздел - "България в картинки" - повече снимки и няколко изречения с мои лични впечатления.
Реших първото кътче, за което да пиша да е именно такова-малко известно, а много, много хубаво. Намира се на 10-15 км северно от Велико Търново, до с.Хотница. Не сме разглеждали самото селце, макар че го определят на места като археологически феномен заради откритите близо 70 селища от различни епохи. Към момента това не го знаехме и минахме транзитно през него. Както винаги, табели нямаше, влязохме в селото, а не е било нужно, защото отбивката представлява почти обратен завой преди Хотница. С питане навсякъде се стига, така че след кратко лутане, се озовахме най-накрая пред Хотнишкия водопад / наричан още "Кая Бунар"/.