Аризонска мечта

Настаняваме се в автобуса с надеждата да поспим следващите 5 часа, които ще прекараме на път, но с качването на шофьора се оказва, че това просто няма как да се осъществи. На шофьорската седалка се настанява едър чернокож мъж на средна възраст, с тембър на госпъл певец, който грабва микрофона и започва своят безкраен разказ. Безкраен почти колкото беше пътят ни през пустинята Мохаве.

Зимна приказка

Вглъбени в собствената си сивота, хората явно предпочитат да коментират гневно колко снегорина са минали или колко е закъснял градския транспорт.

Аз предпочитам да вдигна очи. Огледайте се и вие. Гледката си заслужава!

Viva Las Vegas

Истинският чар на Лас Вегас е след залез слънце. Градът грейва, хората заменят джапанките и късите панталонки с елегантни дрехи и се стичат около масите за Блек Джек. Всичко започва да напомня на “Бандата на Оушън” – зарове, крупиета, залагания, ротативки. Жегата вече не се усеща, а улиците се превръщат в най-луксозното автоизложение - небрежно паркирани Мазерати, Бугати Вейрон и прочие модели, някои в България все още могат да се видят единствено на страниците на списанията...

Безсъници в Невада

С  тичане през терминала, успяваме да се качим в самолета в последния момент. С наведена глава минавам покрай стюардесата, която затваря вратата на самолета зад гърба ми. Не смея да погледна хората, очаквам изнервени лица и някой да ни се тросне,че полета закъснява заради нас. Репликата "ох, браво, успяхте, май за малко беше" ме накара да се огледам и с учудване да видя спокойни и усмихнати лица, а някъде в дъното се чуваха и аплодисменти. Всички в самолета са се качили, за да се забавляват. Отиваме в Лас Вегас!

Снимка - pattysellsvegas.com

The Big Apple

Колкото и банално да звучи, винаги съм си мечтала един ден да видя Ню Йорк-небостъргачите, улиците, такситата. Няколко мои любими филма допълнително ме накараха да мисля, че има някаква магия в Голямата Ябълка, нещо, което усещаш само когато си там. За мое щастие през 2011г. мечтата ми се осъществи.

Начални щрихи

Сигурна съм, че всеки един от вас е попадал в ситуация, в която е на кръстопът и не знае в каква посока да поеме. Моята ситуация в момента е точно такава. Вдъхновена от няколко прекрасни блога, администрирани от изключителни за мен дами, които съчетават успешно ежедневните си ангажименти със своите многостранни интереси, реших и аз да си създам блог. Мое местенце, в което да избягам от ежедневието - непретенциозно, положително и надявам се, красиво.

Тъй като вярвам, че апетитът идва с яденето, смятам темата на блога да се определи в движение. Надявам се „K’s journey” да бъде свързан с моето лично пътешествие до красивите кътчета по света и живота като цяло, без ангажимента да бъде tour guide.

„Пропътуването на хиляди мили започва с една единствена крачка” е казал Лао Дзъ, така че аз потеглям, пожелайте ми попътен вятър :)