31.01.2012 г.

Аризонска мечта



Настаняваме се в автобуса с надеждата да поспим следващите 5 часа, които ще прекараме на път, но с качването на шофьора се оказва, че това просто няма как да се осъществи. На шофьорската седалка се настанява едър чернокож мъж на средна възраст, с тембър на госпъл певец, който грабва микрофона и започва своят безкраен разказ. Безкраен почти колкото беше пътят ни през пустинята Мохаве.



В интерес на истината човекът беше с невероятно чувство за хумор, а и беше изключително подробен в разказите си за това къде сме и какво се случва по тези места. Безценно впредвид фактa, че единственото, което виждаш, е каменистата пустиня и някакви възвишения в далечината. 



Преминаваме през земи с богата история, дом и свещено място за индианците от племената Navajo,Apache,Yaqui,Yavapai,Quechan,Hualapai, а в днешно време национален резерват.


Въпреки суровия климат, в тази част на пустинята Мохаве все пак има вода. Достигаме до яз. Мийд - най-големият воден резервоар в САЩ, намиращ се по поречието на р. Колорадо. Водите му се простират на 180 км. зад язовирната стена, която представлява границата между щатите Невада и Аризона.


Мийд захранва с водите си водно-електрическата централа Hoover Dam ( Хувър Дем ), едно от 7те чудеса на съвременното американско гражданско инженерство, построен в периода 1931г-1936 г. 


Повече информация за построяването и техническите параметри на това огромно съоръжение можете да почетете тук.



В близост до Hoover Dam се намира Boulder City. Създаден е през 1931г. за работниците, участвали в строежа на язовира. Той е един от градовете в щата Невада, в които хазартните игри са забранени, въпреки че се намира на едва 30 км. от Лас Вегас.

Навлизайки в Аризона, пейзажът става все по-пустинен. Среща се едно причудливо дръвче с иглички като на кактус, вместо листа. Носи звучното име Joshua tree /Yucca brevifolia/, от семейството на юката и е дръвче-столетник. Кръстено е от откривателите си - заселници мормони, прекосили Мохаве през 19 в. 


Единичните дръвчета постепенно преминават в цели горички. Въпреки желанието на повечето хора в автобуса да слязат и да ги снимат, нашият водач непоклатимо продължава пътя си с оправданието, че не желае повече пострадали туристи. Оказва се, че игличките на дръвчето са отровни и предизвикват натърпимо парене и подуване на убоденото място.
"Какво ли не правят хората за една снимка" засмя се той и ни предупреди, че хеликоптер до най-близката болница би ни струвал около 4 000 долара.

 

Между дърветата, едва различими на места, се виждат самотни единични постройки и каравани. Кой, по дяволите, би дошъл на къмпинг тук, насред нищото?! В последствие научихме, че това са цели градчета. Неудобство е липсата на вода. Набавят си я от извор намиращ се наблизо, чрез огромни варели, натоварени на тавана на колите.


Доста по-добре устроен изглежда Dollan Springs. Разполага с училище, църква, магазин, както и най-важното... няколко ресторанта, единия от които е кръстен Crow's nest /Гарваново гнездо /. Той бил най-доброто място за романтични срещи :)




Тук направихме и кратка почивка преди да стигнем основната си цел - Grand Canyon. За него - в отделна публикация, защото заслужава специално внимание :)



















Няма коментари: