7.02.2012 г.

Walk the Sky

След пет часа на път достигнахме целта на нашето пътуване в щата Аризона - Grand Canyon, West Rim .



Избрахме западната му част, тъй като се оказа най-близката до Лас Вегас.
Автобусът ни стовари и след точни инструкции в колко часа трябва да ни вземат обратно, потеглихме пеша под парещото слънце. 
Винаги съм си представяла, че разглеждането на каньона е някакъв тип планинарско, екстремно дори изживяване. В описанието на West RIm в интернет бях срещнала дори, че е свързано с доста ходене, не е подходящо и за деца, както е по-известната южна част /South Rim /. 
Може да се каже, че бях в потрес след като видях какво се е имало в предвид. Автобусът те стоварва до първата основна точка, от която има панорамен изглед към каньона. Типично по американски, имаш да извървиш едва няколко метра и след това се отправяш към паркинга, където друг автобус услужливо те взима и закарва до следващата точка.

Единственото по-екстремно изживяване e минаването по Sky Walk. 

Снимка - grandcanyonskywalk
Съоръжение с формата на подкова, със стъклен под, през който можеш да видиш каньона  2 000 м. надолу под краката си. Идеята е на Дейвид Джин, който доста време се е борил за одобрението на индианците Хуалапай за построяване на "въздушния мост", тъй като се намира на свещена за тях земя. В крайна сметка успява и 2003г. Sky Walk отваря врати за посетителите. 



За съжаление нямам собствени снимки от моста, тъй като е задължително да си оставиш всички лични вещи, най-вече фотоапарата си, в специални за тази цел шкафчета, а отделно се раздават и калцуни, които всеки обува преди да премине. Прави се с цел да се предпази стъклото от всякакъв вид надраскване. 
На разположение има професионални фотографи, които търпеливо изчакват първоначалните писъци и възклицания и в последствие запечатват момента /срещу заплащане, разбира се/.
Благодарим на Триш за забавните кадри :)



Наскоро открих, че обожавам места, на които се чувствам сякаш летя, така че минаването по стъкления под за мен беше огромно удоволствие. Гледайки хеликоптерите, които кръстосваха каньона, истински съжалих, че нямахме достатъчно време, а и други желаещи от компанията, с които да се насладим на гледката в полет. Сигурна съм, че си заслужава и се надявам някой ден да поправя този пропуск :)


Eagle point е една от точките с чудесна панорамна гледка към каньона. Нарича се така, защото в центъра на скалата, която се намира насреща, може да се различи орел с разперени крила.



Guano point предлага поглед и върху река Колорадо. 





Под Guano Point се намира пещера с прилепи, открита 30те год. Смятало се е, че количеството насъбрано гуано / екскременти на прилепите / възлиза на 100 000 тона. Поради важността на тези физиологични остатъци за изработване на тор с високо съдържание на фосфати, за 14 месеца е бил изграден въжен лифт от реката към пещерата, който да превозва 1100 кг. на един курс.
Плановете се оказали прекалено смели и били извлечени едва 1000 тона. Добивът бил прекратен, а кабелът на лифта бил премахнат 60те години, след като самолет на US Air Force се оплел в него.
Сега на това място се издига само конструкцията на крайния пункт.


West RIm не принадлежи на Национален парк Grand Canyon, а е от под опеката на Хуалапай. Това в никакъв случай не означава, че отстъпва по красота.



Навсякъде има места за отдих, които ти осигуряват страхотна гледка и най-вече сянка...


или те пренасят в Дивия Запад, където можеш да пояздиш или да хапнеш типичен американски обяд :)












Няма коментари: