13.01.2012 г.

The Big Apple


Колкото и банално да звучи, винаги съм си мечтала един ден да видя Ню Йорк-небостъргачите, улиците, такситата. Няколко мои любими филма допълнително ме накараха да мисля, че има някаква магия в Голямата Ябълка, нещо, което усещаш само когато си там. За мое щастие през 2011г. мечтата ми се осъществи.




Можете да си представите вълнението, с което слязох от влака и попаднах в Grand Central - прекрасна сграда, построена 1871г., с уникална архитектура и скромните 66 линии на влак и метро. Тълпи от хора, които бързат за работа, туристи като нас, които снимат чакалнята, хора от всякаква националност. Очаквах да е в покрайнините на града, но не -тя е в центъра на Ню Йорк, на Парк Авеню.



Преди да замина бях чула какво ли не - това е най-мръсният град, най-големия трафик, най-лошата миризма...Още на първата крачка бях влюбена в него! Нямаше нищо с общо с това, което бях чувала. За мен това е най-космополитният, най-приятно ухаещият / на всеки ъгъл се предлага нещо за хапване/, най-добре организираният град, който съм виждала до сега. 


За да разгледате голяма част от града най-добрия вариант са т.нар. hopp-on hopp-off автобуси-взимате си билет за 24 или 48ч. и имате възможостта да слезете и да хванете следващия без да плащате всеки път. Емоцията при разглеждане с тези двуетажни  автобусчета е несравнима- всеки път попадате на колоритен ексурзовод, на който или не му се разбира какво говори, или пък ръси такива шеги,че няма как да не му оставиш бакшиш на слизане /в Америка бакшишите са задължителни/. Подготвени са при лоши метеорологични условия с дъждобрани и всеки път услужливо те предупреждават за наближаващи  клони и светофари :)



Няма да ви занимавам нито с история, нито със забележителностите на града, за които навсякъде се пише. Всеки е виждал поне на снимка и е чувал за Rockfeller Centre, за Empire state building и естествено Статуята на Свободата. Наистина, отидеш ли в Ню Йорк, няма как да не посетиш тези места. Минаваш пословична проверка за сигурност, почти като тази на летището, чакаш на виещи се опашки и си казваш какво пък, познати са ми поне, гледал съм ги по телевизията...но заслужава си! Цялата тази мащабност ти спира дъха.




Това, което лично ме впечатли е смесицата от архитектурни стилове. За мен това прави Ню Йорк очарователен. Не  можеш да кажеш коя част е най-красива, всяка си има своя чар. 

Манхатън грабва със своите небостъргачи, светлини и оживление. Поради леко лошото време, покривът на повечето сгради беше скрит в облаци. 





East side и West side впечатляват със старите сгради с външни аварийни стълби, красива архитектура, многобройни катедрали и паркове.







Central park определено заслужава да му се отдели цял ден!




Най-красивата гледка, особено вечер, е от Brooklyn bridge. Ветровито, но изключително красиво и  определено романтично.



Навсякъде се срещат типичните комини, които бълват бял дим из улиците. В началото мислехме, че е част от вентилацията на метрото, но ни обясниха,че е просто водна пара, която е остатъчен продукт от водата, използвана за отоплението на сградите.


Градът е и „екологичен” на всичкото отгоре J Което може да се приеме и буквално – при поглед от високо се вижда, че почти всеки покрив е превърнат  в малка градинка.



За Ню Йорк има много какво да се каже и напише, сигурна съм, че в момента, в който натисна "публикувай" за този пост, ще се сетя за още толкова неща, които е можело да ви разкажа. Но ще оставя възможността за друг път.

Пожелавам на всеки да отиде в този град, пожелавам и на себе си да го видя отново, но за повече време. До тогава ви поздравявам с тази песен, която всеки път ме кара да настръхвам, защото вече разбирам смисъла й.


Няма коментари: