Безсъници в Невада

С  тичане през терминала, успяваме да се качим в самолета в последния момент. С наведена глава минавам покрай стюардесата, която затваря вратата на самолета зад гърба ми. Не смея да погледна хората, очаквам изнервени лица и някой да ни се тросне,че полета закъснява заради нас. Репликата "ох, браво, успяхте, май за малко беше" ме накара да се огледам и с учудване да видя спокойни и усмихнати лица, а някъде в дъното се чуваха и аплодисменти. Всички в самолета са се качили, за да се забавляват. Отиваме в Лас Вегас!

Снимка - pattysellsvegas.com

След около 3 часа полет, в който се чувствахме като в Студио 54, заради мириса на алкохол, музиката и нагласените жени, кацаме на летище Las Vegas. Още с първата крачка става ясно защо е столицата на хазарта. Няма ротативки единствено в тоалетната.

Гледах от колата на път за хотела и не можех да повярвам къде съм. Напред се виждаше емблематичната табела за добре дошли, а зад нея една жълтеникава мараня, през която започвах да различавам силуети на хотели, надписи и хора. Изглеждаше като мираж, подсилван от факта, че не бяхме спали вече повече от 24 часа, заради часовата разлика.

Слязох от колата и дрехите ми залепнаха за мен. Жега - сух, пустинен, горещ въздух и парещо слънце. Облечени като за облачното време в Чикаго, откъдето долетяхме, смяната на дрехите беше спешна необходимост.

Нямахме търпение да разгледаме, имахме само един ден да видим прословутия Las Vegas Strip - 6,8 км. булевард с хотели, казина, заведения и атракции.

Всеки един хотел предлага възможността да влезеш, да разгледаш лобито, ресторантите и естествено да заложиш по нещо в казиното. Никой не те притеснява, не те следи колко време стоиш вътре, не те гледа странно за това как си облечен и не ти се смее на погледа, който те издава, че си като Алиса в страната на чудесата. Повярвайте ми, всичко, което гледаме във филмите за Лас Вегас е истина. Не, дори е още по-грандиозно! Преминаваш от хотел в хотел, които някакси са свързани помежду си, а всеки следващ е все по-атрактивен и по-интересен. 

Започнахме обиколката си малко хаотично - хем ужасно изморени /ставаха почти 30 часа без сън/, хем толкова впечатлени, не знаехме от къде да започнем. Жегата си остана все така убийствена докато слънцето не се скри, но това не пречеше по улиците да има невероятно оживление. Единственото нещо, което успяваше да ме събуди по време на пребиваването ми в Щатите е добре познатата Кока Кола. След като усетих, че тялото ми вече буквално спи, отскочих до McDonald's за разбуждащата напитка и за мое огромно учудване срещу 3 долара получих...празна чаша. След известно объркване, което явно ми се е изписало и на лицето, момичето на касата просто ми посочи с поглед автомата на самообслужване - сипваш си лед, сипваш си колкото искаш кола, та дори може и два пъти. Може би много хора го знаят, но за мен си беше пълна изненада, както повечето неща, с които се сблъсках в Америка.

След обиколка на първите няколко хотела, пред Treasure island, признавам си, усетих как от умора задремах за миг...както си вървя.


                                                                 to be continued....