Завой след завой, пейзаж след пейзаж. Автобусът ни оставя на на 38°47'0" N, 9°30'0" W или по-простичко казано - най-западната точка на Европа.
Cabo da Roca, познат от нашите учебници като Скален нос, е вдаден в Атлантическия океан и е буквално "там, където свършва земята и започва морето" / Luís Vaz de Camões (1524-1580): "Aqui, onde a terra se acaba e o mar começa"/. Намира се на 42км. от Лисабон и на около 18км. от Синтра.
Фарът мълчаливо гледа Атлантика от 165м. над морското равнище от построяването си през 1772г. Колко ли пътешественика е изпратил, на колко ли исторически събития е станал свидетел...Сега просто носи титлата трети по възраст в Португалия.
Други постройки наоколо са магазинче за сувенири, където можеш да се сдобиеш с надписана с калиграфски шрифт грамота, че си стъпил на най-западната точка на Европа и паметник с координатите на мястото.
Вятърът не спира, независимо кое време на годината е. Понякога, казват, е толкова силен, че трябва да се хванеш за парапетите като опора.
Отново силно въздействащо за мен място. Много хора може би ще си кажат "какво пък толкова, едни скали и море - и в България си ги имаме"... Е да, но там на ръба, разбираш защо векове наред хората са искали да видят какво има там, отвъд, в далечината ... в Новата земя.
Cabo da Roca, познат от нашите учебници като Скален нос, е вдаден в Атлантическия океан и е буквално "там, където свършва земята и започва морето" / Luís Vaz de Camões (1524-1580): "Aqui, onde a terra se acaba e o mar começa"/. Намира се на 42км. от Лисабон и на около 18км. от Синтра.
Скалите са стръмни, с височина повече от 100 метра, прекъснати на места от малки пясъчни плажове.
Фарът мълчаливо гледа Атлантика от 165м. над морското равнище от построяването си през 1772г. Колко ли пътешественика е изпратил, на колко ли исторически събития е станал свидетел...Сега просто носи титлата трети по възраст в Португалия.
Други постройки наоколо са магазинче за сувенири, където можеш да се сдобиеш с надписана с калиграфски шрифт грамота, че си стъпил на най-западната точка на Европа и паметник с координатите на мястото.
Вятърът не спира, независимо кое време на годината е. Понякога, казват, е толкова силен, че трябва да се хванеш за парапетите като опора.
Отново силно въздействащо за мен място. Много хора може би ще си кажат "какво пък толкова, едни скали и море - и в България си ги имаме"... Е да, но там на ръба, разбираш защо векове наред хората са искали да видят какво има там, отвъд, в далечината ... в Новата земя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар