27.03.2012 г.

България в картинки - Хотница

Пътуваме в други държави, възхищаваме се на природата и забележителностите, а не познаваме собствената си страна. Имаме си хубава природа, чудесни местенца за разходка и туризъм, а остават някак встрани. Може да се каже, че преди много се ядосвах на този факт, но сега като се замисля, има нещо положително в това. Непознатите кътчета все още не са превърнати в кебапчийница, няма шум, неприятен говор, дразнеща музика, фасове и бутилки. Само природата и ти. БЕЗЦЕННО.
Реших от време на време да пиша за местата в България, които съм посетила до сега. Лошото е, че много малко знаем за тях, никъде почти няма табели, а ако потърсиш нещо в google - един е съчинил нещо, а другите са го преписали. Дали има истинност в информацията - можем само да гадаем. 
За това реших да започна нов раздел - "България в картинки" - повече снимки и няколко изречения с мои лични впечатления. 

Реших първото кътче, за което да пиша да е именно такова-малко известно, а много, много хубаво. Намира се на 10-15 км северно от Велико Търново, до с.Хотница. Не сме разглеждали самото селце, макар че го определят на места като археологически феномен заради откритите близо 70 селища от различни епохи. Към момента това не го знаехме и минахме транзитно през него. Както винаги, табели нямаше, влязохме в селото, а не е било нужно, защото отбивката представлява почти обратен завой преди Хотница. С питане навсякъде се стига, така че след кратко лутане, се озовахме най-накрая пред Хотнишкия водопад / наричан още "Кая Бунар"/.


Мястото е много магнетично, като малък оазис, водопада не е висок, а водата е зеленикаво-синкава. Бяхме сами, нямаше никой около нас- тишина и хубава гъста сянка. Пред водопада има хубава полянка, на която си направихме импровизиран пикник.



С голямо съжаление прочетох, че точно там вече се е настанило заведение. Сигурна съм, че за една година- две нещата са се променили коренно. Но не към по-добро.

От водопада започва така наречената Хотнишка екопътека, която е едно чудесно решение за хората, които не искат да се ограничат само със скарата. Сравнително нова е, но минава през много приятен терен нагоре по реката и според мен си заслужава.


Осигурява по-обстойна гледка към водопада,


минава през няколко симпатични дървени мостчета.


Показва ти още водопадчета, но по-малки,



предизвиква те с тесни и стръмни стълби...



а най-хубавото е, че ако си там в горещ летен ден, както бяхме ние, ти дава дебела плътна сянка и приятна прохлада от водата.




Надявам се за тези две години  красотата на водопада да не е помрачена от ниската /да не кажа никаква/ екологична култура и приятната екопътека да не е станала поредната пренаселена и замърсена природна забележителност в България. Това все пак зависи от нас.









Няма коментари: