Гръмотевични води

Вече беше късен следобяд, а ние тъкмо се настанихме в хотела си в гр. Niagara falls. Въздухът в стаите беше пропит с влага, а гледката от прозореца подсказваше, че водопадът е съвсем близо...

Имахме много малко време на разположение преди да се стъмни. Почти всичко в това малко градче вече беше затворено, с изключение на един-единствен информационен център. Новината, че обиколките вече са приключили никак не ни зарадва, нито пък това, че екскурзиите са минимум  по пет часа. Пет часа, с които не разполагахме нито тогава, нито на следващия ден.

Успяхме все пак да се включим към последната тръгваща екскурзия. Оказа се ужасно бавна и провлачена, а все пак нямахме търпение да видим Ниагарския водопад. Поне преди да се стъмни съвсем.

Първо ни закараха в един музей-магазин, в който имахме дълга лекция относно историята на водопада. Признавам си, че половината я пропуснах :) Впечатли ме частта, в която ни описаха как през 1901 г. 63-годишната Ани Тейлър става първият човек, спуснал се по водопада в буре и най-важното - оцелял след това. На 28 септември 1989г. пък  Питър ди Бернарди и Джефри Петкович решили да скочат с ето това:

Това нещо подобно на бойлер е изработено от стомананени листове, снабдено с двупосочна радио връзка, кислород достатъчен за 19 минути, баласти за регулиране на теглото и двоен плексигласов люк, през който да могат да наблюдават какво се случва навън. И двамата оцеляли след скока, без дори драскотина по себе си.

Няколко снимки, окачени на стената много повече ме заинтригуваха - първото документирано замръзване на водопада е на снимка от 1848г.,

През юни 1969г. пък река Ниагара е била напълно отклонена извън Американския водопад за няколко месеца чрез построяването на временна язовирна стена, с цел намаляване на ерозията, която е главен проблем и сега.

Преминахме през American Rapids Bridge до острова Goat, който разделя водопада на две части- American falls и Horseshoe falls. Бързеите, които подскачаха под моста ме накараха да се зачудя какво екстремно виждат хората в рафтинга по р.Струма :)

Американците определено са признателни на Никола Тесла, за това че през 1895г. е започнала работата си първата ВЕЦ по негов проект, която използвала силата на водопада. На острова е изграден мемориал с паметник в негова чест.

Вече се стъмни напълно, стана хладно, а ни предстоеше най-хубавата част - да се се изправим лице в лице с водопада. Въоръжиха ни с жълти дъждобрани, трябваше да събуем обувките си и вместо тях да обуем сандали с коркова подметка, която предпазва от подхлъзване по дървените стълби.

В момента, в който слязох от асансьора може да се каже, че леко се вцепених: краката ми бяха мокри, вървях по хлъзгави дъски, ръцете ми се бяха впили в парапета, почти нищо не виждах, чуваше се страшен грохот, а пред мен се появи огромна бяла стена, от която всичко беше мокро, а тя щедро хвърляше пръски и в лицето ми. Аз и срещу мен най-големият водопад за Северна Америка!

Изключително много съжалих,че вече беше тъмно.

Канадският град-близнак със същото име като американския си съсед Niagara falls определено разполага с прекрасна гледка. От там се виждат фронтално и трите водопада, осветени нощем с цветно светлинно шоу.

На другата сутрин се наредихме пред гишетата за билети час преди да отворят. Вече имаше дълга опашка от азиатски туристи, подготвени с найлонови торбички, увити около фотоапаратите си. 
Втората ми среща с водопада е от Maid of the Mist.

Този път дъждобраните са сини, а асансьорът ни води към корабче, което под канадски флаг потегля за обиколка по реката..

Определено изживяването си заслужаваше! Наблъскани като сардини на палубата, нямаше дори накъде да се обърнем, когато корабчето минаваше съвсем близко до първия водопад –American falls. Усещах как водата ни залива, гледах надолу и само се молех фотоапарата ми да оцелее :)

Когато си срещу водопада го виждаш в цялата му прелест и мащабност. От водата се вижда ясно втория водопад - Bridal Veil, който е много по-тесен и отделен от American falls с Luna island. Horseshoe е още по-голям, с идеална форма на подкова.

Всичко вече беше станало идеално за разходка - скриха се облаците, изгря слънце, времето се стопли, а  ние за съжаление трябваше да потегляме...

Благородно завидях на хората с жълтите дъждобрани, защото видях къде сме били предната вечер. А аз не видях почти нищо.

Явно осъзнах къде сме били чак след като си тръгнахме от там.

Мога само да си пожелая, ако някога имам втора възможност и се върна, да премина по Rainbow Bridge отвъд реката и да погледам „Гръмотевичните води” и  от канадския Niagara falls :)