Alanya

Влюбих се в Турция от пръв поглед. Не ме интересуваше кой какво мисли за петте века робство или какви тесногръди възгледи има по тези въпроси. Влюбих се в аромата, калдъръмените улички, яркото слънце, чистотата, огромните нацъфтели закуми и най-вече гостоприемството. По комшийски. 

Последният път се върнах там за почивка. Без да бързам под час за екскурзии, без досадна мърмореща група, без закуски под строй.

Отидох просто да се насладя на плажовете на Alanya.

Алания е градче, разположено на полуостров в Средиземно море, на около 160 км. от Анталия. Улиците, както във всички турски курорти, са с типичния цветен и шумен трафик, малки магазинчета и отрупани със стока пазари. 

Бяхме решили да се отдадем изцяло на плажа и басейните, но от хотела се виждаше хълм с крепост. Да я гледам само през прозореца за мен беше недопустимо.

Един ден просто тръгнахме в тази посока, без да знаем нито как се стига, нито какво е всъщност. Стигнахме в центъра, спазарихме се с един таксиметров шофьор да ни закара и запълзяхме нагоре по стръмните улички.
Уговорката беше - разглеждаме един час и той ще ни вземе на връщане.

Крепостта на Алания датира от 13в., от времето на империята на Селджуките, които се считат за предшественици на турското население.

Стената е с дължина 6.5 км. и разполага с около 140 кули, построени за защита и наблюдение. 

В пределите на крепостта са били изградени повече от 400 тухлени цистерни за вода. Две от тях, в средната част, все още функционират.

Височината на така наречената цитадела /вътрешно укрепление/ е около 250 м. над морското равнище. Обградена е от всички страни със стена и е предпазвала постройките на войските.

Най-запазени са останките на Византийската църква, построена в чест на Свети Георги / Aya Yorgi /. Във вътрешността й са останали сводовете, както и малка част от фреските по стените.

Когато излязохме нашият таксиметров шофьор ни чакаше усмихнат на входа. Оказа се, че ни е чакал търпеливо един час, както ни беше обещал, а беше по обяд и почти 40 градуса. Посъветва ни да не се качваме веднага в таксито, защото ще пропуснем още една скрита пътечка под крепостната стена, от която се открива гледка към джамията Сюлейман   /Suleymaniye/.

и останките от двореца Ехмедек.

Точно до кея се намира Червената кула /KIZILKULE/ - един от символите на Алания. Построена е през 1226г. по желание на султан Keykubat. За изграждането й са използвани камъни и мраморни плочи, които били твърде тежки за осмоъгълната й конструкция. В последствие за върха й са били използвани червени тухли, от където идва и името й. Кулата е на пет етажа, с вътрешна каменна стълба, и цистерна за вода в средата. След реставрация през 50'те години, първият етаж е превърнат в етнографски музей.

Цялата местност около крепостта на Алания принадлежи към групата на т.нар. музеи на открито и е под егидата на Юнеско. Включени са още няколко обекта - джамии, оръжейна и док, които се виждат само от водата и др. Дори само заради прекрасната гледка, разходката до там определено си заслужава.

Противно на очакванията ни, допълнителното ни забавяне по никакъв начин не изнерви нашия шофьор, нито промени договорената сума. Напротив, сдобихме се с приказлив гид, който дори ми достави удоволствието да отбива от пътя на местата с красива гледка, за да снимам, като казваше по няколко думи за това какво виждаме.

По-късно се разделихме със сърдечно ръкостискане, сякаш се сбогувахме с дългогодишен приятел. Дали беше престорено или не, няма значение. Това те кара да се върнеш пак.