До Чикаго и назад

Странно нещо се оказва това да вървиш срещу времето - вместо да препуска, напротив, да се връща бавничко назад. За теб денят вече да привършва, а в действителност да е обяд. Оцелели след дългия презокеански полет, шест полузаспали физиономии с шест огромни куфара се озоваха в облачния  Чикаго, върнати цели 10 часа назад във времето. 

Първите ми впечатления са от таксиметров шофьор, двойник на Джеки Чан, който няма никаква идея накъде да ни откара, както и опитът да отворим входната врата с химикалка, без да ни приберат в ареста :) Успяхме благодарение на това, че подозрително гледащите съседи се оказаха българи.
Според стройният ни график, изчислен до минутка за двете седмици в Америка, времето за разглеждане на Чикаго беше в рамките на 12 часа. Един пълен ден, в който видяхме с очите си какво означава времето да се променя на всеки 30 минути, сменяйки пейзажа като слайдшоу. Не ви се вярва? Ще видите по снимките :)

Сутринта беше мрачна, с драматично схлупено небе, което всеки момент щеше да се изсипе върху нас. Обиколката ни започна от Grant Park, разкрасяваща и освежаваща глътка зеленина около бизнес сградите,  гледащи към езерото Мичиган и по-специално-озовахме се първо пред Buckingham fountain. Ако ви е познат отнякъде - с него започва сериалът "Женени с деца".

Cape Cod

Интересно как само на 2 часа път с кола от Бостън вече си в друго измерение.Озоваваш се в малки, спретнати и тихи градчета с ниски, красиви къщи за милиони, разполагащи с безупречно зелени морави пред вратата си и частни езерца в задния двор.
Освен зеленината и горите между именията, целият полуостров има и големи, незастроени плажни ивици, където единственият шум не идва от близкото капанче, а от крясъците на тюлените.

Cape Cod е заселен от фамилиите на първите преселници от Европа, които успешно са съхранили традициите, спокойствието и най-вече природата.

L.A.

Сутрин. Час и половина в задръстване. Пълзим по петлентов път. Закъсняваме. Оглеждам се- хората живеят в колите си- кафе, закуска, грим и тоалет. Аз закусвам с чипс. Сладък и лют едновременно. Едната лента е празна. Искаме там, но да не показваме BG маневри. Продължаваме да пълзим. Вече много ми се ходи до тоалетната. 1000$ ако клекна край пътя. Всички сме кисели. Пътуваме цяла нощ. Празната лента ни примамва. Какво е това "car pool"? Какво пък, ще делим глобата на 6. "Хора, под знака има надпис! Лента за коли с повече от двама пътника!" Сбогом задръстване, ние сме шестима! Закъсняваме, но да не бързаме много. Изпуснем ли си отбивката ще стане заплетено...

Специални ефекти

Има едно местенце в Los Angeles, което заслужава да му се отдели един цял ден. Място, където можеш да се увериш с очите си, че нищо от показваното по филмите не е такова, каквото изглежда. Иначе казано, добре дошли в магията на киното, наречена Universal Studio, Hollywood.

Гръмотевични води

Вече беше късен следобяд, а ние тъкмо се настанихме в хотела си в гр. Niagara falls. Въздухът в стаите беше пропит с влага, а гледката от прозореца подсказваше, че водопадът е съвсем близо...

Walk the Sky

След пет часа на път достигнахме целта на нашето пътуване в щата Аризона - Grand Canyon, West Rim .

Аризонска мечта

Настаняваме се в автобуса с надеждата да поспим следващите 5 часа, които ще прекараме на път, но с качването на шофьора се оказва, че това просто няма как да се осъществи. На шофьорската седалка се настанява едър чернокож мъж на средна възраст, с тембър на госпъл певец, който грабва микрофона и започва своят безкраен разказ. Безкраен почти колкото беше пътят ни през пустинята Мохаве.

Viva Las Vegas

Истинският чар на Лас Вегас е след залез слънце. Градът грейва, хората заменят джапанките и късите панталонки с елегантни дрехи и се стичат около масите за Блек Джек. Всичко започва да напомня на “Бандата на Оушън” – зарове, крупиета, залагания, ротативки. Жегата вече не се усеща, а улиците се превръщат в най-луксозното автоизложение - небрежно паркирани Мазерати, Бугати Вейрон и прочие модели, някои в България все още могат да се видят единствено на страниците на списанията...

Безсъници в Невада

С  тичане през терминала, успяваме да се качим в самолета в последния момент. С наведена глава минавам покрай стюардесата, която затваря вратата на самолета зад гърба ми. Не смея да погледна хората, очаквам изнервени лица и някой да ни се тросне,че полета закъснява заради нас. Репликата "ох, браво, успяхте, май за малко беше" ме накара да се огледам и с учудване да видя спокойни и усмихнати лица, а някъде в дъното се чуваха и аплодисменти. Всички в самолета са се качили, за да се забавляват. Отиваме в Лас Вегас!

Снимка - pattysellsvegas.com

The Big Apple

Колкото и банално да звучи, винаги съм си мечтала един ден да видя Ню Йорк-небостъргачите, улиците, такситата. Няколко мои любими филма допълнително ме накараха да мисля, че има някаква магия в Голямата Ябълка, нещо, което усещаш само когато си там. За мое щастие през 2011г. мечтата ми се осъществи.